История на градския транспорт в София

Трамваен транспорт:

На 01.12.1898 г. общината отдава концесия за снабдяване на града с електрическа енергия и построяване на трамвайни линии на френско и белгийско дружество.
На 01.01.1901 г. тържествено е открито движението на трамваите в София, с 6 трамвайни маршрута с обща дължина на линиите 23 км единичен коловоз. Междурелсието е 1000 mm. София посреща новия ХХ век с изградена трамвайна мрежа със следните линии: От гарата през Шарения (Лъвовия) мост до днешния площад "Славейков" ; Цариградската линия ; Княжевската ; Подуянската ; Алабинската и т.н.

През 1927 г. е организирана и обзаведена "Главна техническа работилница" на територията на депо "Мария Луиза" (в днешно време Депо Клокотница) и се създава предприятието за ремонт, възстановяване и преустройство на трамвайни мотриси и ремаркета. През 1931 г. под ръководството на инж. Кардалев се произвеждат първите български ремаркета.
През 1934 г. в депо "Красно село" се изгражда модерна за времето си просторна и светла сграда, където след края на Втората световна война се премества Главната техническа работилница. 1936 г. започва производството на първите български двуосни трамвайни мотриси с вносни контролери и мотори.

Непосредствено с увеличаване на трамвайния парк продължава и изграждането на трамвайната мрежа. Общата дължина на релсовия път през 1944 година е 79,3 км единичен коловоз. В периода до края на втората световна война е изградена основата на сега съществуващата трамвайна мрежа в София.

В края на 1951г. техническата работилница се обособява като самостоятелен завод. По наша конструктивна разработка през 1951 г., са построени първите четириосни български мотриси тип "Република". От тогава в трамвайния завод до сега са произведени следните типове мотриси: през 1959г. четириосна мотриса "Комсомолец" ; през 1961 г. съчленена шестосна мотриса "Космонавт" ; през 1965г. трамвай "София" - едносъчленен, а на 01.05.1970г. "София 70" - двойносъчленен ; в 1979г. "София 100" - едносъчленен; а през 1981г. трамвай "България 1300" , двойно-съчленен, осемосен.

През 1987 година се открива ново трамвайно депо "Искър" за междурелсие 1435 mm и е пусната в експлоатация първата трамвайна линия в София за това междурелсие. През 1995 г. е разширена трамвайната мрежа с 1435 mm междурелсие като е открита трамвайна линия №22 от квартал "Изток" до "Младежки театър".

Следващите години, отчитайки недостатъците на произведените български трамваи, започва подготовка за изграждане на нов тип конструкция с карданно задвижване и през 1986 г. първата трамвайна мотриса тип "Т6М-700" е пусната в експлоатация. На базата на този трамвай през 1987 г. започва производството на мотриси за междурелсие 1435 мм - тип "Т6МД - 1000". За периода 1990-1991 г. на базата на едносъчленен "Т6М-700М", е произведен един двойно-съчленен трамвай "Т8М-900", след което е спряно производството на български трамваи. В периода 1997г. – 2001г. основно направление в дейността на "Трамкар" е модернизация на трамвайния подвижен състав, която се прави на съществуващи трамвайни мотриси от серия Т6М 700М. През месец май 2000г. в ТРАМКАР е изработена трамвайна мотриса за двупосочно движение (тип пендел). През 2002г. е модернизирана една от трамвайните мотриси за междурелсие 1435мм с вграждане на подобренията от талиги Т-81 в талига Т-86 и електрическо оборудване разработено от фирма „АЛСТОМ” – Чехия. През 2006г. фирма „Трамкар” сключва договор с Чешката фирма „ИНЕКОН” като подизпълнител за модернизиране на 18 броя трамвайни мотриси от серията Т6М-700 -първият е пуснат е пуснат в експлоатация в началото на 2008г.

След 2008 година СЕ търси алтернативи за подмяна на старият трамваен парк. Поради недостатъчно средства се разглеждат варианти за закупуване на мотриси втора употреба от Европа за нашето 1009 и 1435 mm междурелсие. Междувременно се освежават и основно ремонтират повечето мотриси от модела Т6М-700, на които е удължен ресурса до 2019 година. През 2010 година са доставени и тръгват в експлоатация мотриси Tatra T4/B4 от Лайпциг, а година по-късно модернизирани мотриси от същият модел от град Хале, съответно първите са за 1435 mm, а вторите за 1009 mm.
През 2013 година са направени опити за освежаване и продължаване ресурса на мотрисите с модел T8M-900, но ремонтите не са толкова успешни и се решава, че с европейски средства за обновеното трасе на трамвай 7, ще бъдат закупени чисто нови мотриси. Това и се случва, като първата мотриса Pesa SWing тръгва на линия в София на дата 13.01.2014 година. През периода 2015-2017 година, бяха закупени още 5 Песи, и доставени втора употреба мотриси за 1435 mm от Прага с модел Tatra T6. През 2017 година продължава подмяната на старите български мотриси, като се доставят употребявани мотриси от Базел, 28 броя. А към края на годината се очаква доставката на 13 чисто нови мотриси за обновеното трасе на трамвайна линия 5.

След 90-те години на миналия век, за трамвайния транспорт се закупуват от чужбина нови и употребявани превозни средства. Те заедно с българските трамваи изпълняват транспортните услуги в София. До развитието на метротранспорта в София, трамвайния транспорт е гръбнака на транспорта в Столицата. След като ролята се поема от метрото, този тип транспорт остава на второ място, но не и по-важност защото той има отговорната задача да поеме новите квартали на столицата, както и да осигурява добри връзки с метрополитена. През последните години бяха закрити няколко линии и маршрути, а за сега само в сферата на плановете и проектите стоят готови и чакащи изграждане няколко нови трамвайни трасета в столицата. В София се работи най-вече по поддръжка на съществуващата трамвайна мрежа. През 2010 година беше пусната в експлоатация участък от 1435 mm трасе от гара Искър до ул. Обиколна. През 2016 година в София има 14 линии, от които три работят на 1435 mm трасета.

---

---

---

Тролейбусен транспорт:

В сравнение с трамвайния транспорт , тролейбусният транспорт се развива по-късно. Неговото начало се поставя на 14 февруари 1941 г. с откриването на първата тролейбусна линия на Балканите с маршрут от спирка "Горнобански път" до Горна баня. Дължината на линията е 3,3 км, като е обслужвана само от два немски тролейбуса. Функционирането на тролейбусния транспорт до края на на Втората световна война е силно затруднено, заради невъзможността да се доставят части от Германия за поддръжка на подвижния състав, както и заради невъзможността за доставяне на нов подвижен състав и увеличаване на електрическата мрежа. Така откритата тролейбусна линия се запазва в този си вид до 1947 г. , когато тролейбусния транспорт с започва да се развива с нов тип превозни средства и с нови направления.

През 1948 година са внесени тролейбуси от СССР, а през 1951 година производството на същия модел е усвоено и в България и започва нашето производство на тролейбуси. През годините на производство се срещат доста трудности и перипети, докато не се доставят през 1964 година от Чехия нов модел тролейбуси.

На 01.01.1952 г. е пуснато в експлоатация новопостроеното депо "Сточна гара" с капацитет 60 тролейбуса. През 1961 г. се пуска в експлоатация депо "Надежда" с капацитет 100 тролейбуса.

От 1964 година до 1986 година се разчита на доставката на чужди тролейбуси нови или употребявани. Тролейбусния парк значително се е увеличил по брой на превозните средства.

В периода 1985 - 1988 година се доставят унгарски тролейбуси, които се указват изключително здрави и ефективни и се използват почти 30 години в столицата. През същия период са внесени и нови Съветски тролейбуси.

През 1987 г. са изработени и сглобени в завода "Чавдар" в Ботевград - 25 бр. "ДАК - Чавдар" с механична част, изработена в Румъния на базата на автобус "В 1420". През същата година, след като капацитетът на съществуващото депо "Надежда" се изчерпва, се построява депо "Искър" с капацитет 130 бр. тролейбуси.

Въпреки че новите тролейбуси Чавдар влизат в употреба, те не успяват да се наложат заради технически проблеми и скоро след това заедно с тролейбусите от СССР биват спрени от движение.



През 1994г. влиза в експлоатация стоянка "Левски" с капацитет 60 броя тролейбуси. Като тя поема част от тролейбусите които обслужват депо Надежда. През 2005 г. стоянка "Левски" е преобразувана на ремонтно предприятие за тролейбуси.

Kъм 2002 год. тролейбусният транспорт извършва превоз на пътници по 10 линии с обща дължина 105,5 км. Развитието на тролейбусния парк съпътства изграждането на тролейбусната мрежа, общата дължина на която е 257 км. Към 2006 год. тролейбусният транспорт извършва превоз на пътници по 9 линии с обща дължина 193 км.

През 2002 година в Трамкар се преустройва автобус тип „Cobra” с висок под в тролейбус. След този опит, се състои нов през 2005 година когато са преустроени още два броя автобуси тип „Cobra” с частично нисък под в тролейбуси, като електрическото оборудване е внос от Румъния.

През 2008 година се съобщава идеята за модернизация и удължаване на ресурса на Унгарските тролейбуси Икарус. Първоначално е предвидено да бъде сменено електрооборудването им, както и да се обнови салона, да бъде поставена информационна система с електронни табла и да се направи площадка с частично нисък под. Всичко това е прекрасно, но едно по едно отпадат предвидените дейности, като последните тролейбуси "модернизирани" по този модел излизат през 2014 година основно ремонтирани със сменена предна и задна част и прясно пребоядисани.

През 2009 се решава спирането на експериментите и закупуване на чисто нов подвижен състав. Такъв бива доставен през 2010 година от Чехия, а три години по-късно се доставят още нови тролейбуси.

През 2016 година в София има 9 тролейбусни линии, те се обслужват основно от нови превозни средства. Предвидено е малко разширение на тролейбусната мрежа към ж.к. Младост 2, но все още това разширение не се е състояло.

---

---

---

Метро транспорт:

Строителството на метрото е започнало от най-натоварения първи метродиаметър, където се формират най-големите пътнически потоци в града с прогнозни максимални стойности във върхов час до 38 хил. пътника. На 28.01.1998 г. е въведен в експлоатация първия участък от първия диаметър на метрото .

За периода 1999 - 2003 са построени три станции.За периода 2005 – 2009 г. на етапи е построена основната част от източния радиус на първия метродиаметър от пл. Св. Неделя до ж. к. Младост 1 с дължина 8 км и 6 метростанции. През 2009 г. е въведен в експлоатация участъка „жк. Младост 1 – Стадион Васил Левски”.

През 2008 г., на база схемата за развитие на линиите на метрото от ОУП, е разработена Краткосрочна програма за развитие на метрото до 2015 г. За реализацията на тази програма от 2009 г. поетапно започва изграждането на втория метродиаметър, като основната част от него е включена в ОП „Транспорт”.



През 2009 – 2012 г. се строят няколко участъка от метрополитена. Като метрото придобива следния вид: обща дължина 31 км и 27 метростанции и дял в системата на градския транспорт над 25 %. В работни дни то превозва до 300 хил. пътника/дневно.

През 2015 г. се реализира отклонение в източната част на Линия 1 за обслужване на жилищните райони ж.к. Младост, ж.к. Дружба и Летище София. През август 2014 г. започна разширение на Линия 2 в южна посока с участък с дължина 1,3 км и 1 метростанция.

В началото на 2016 г. започна изграждането на централния участък (етап 1) на трети метродиаметър с дължина 8 км и 8 метростанции. През лятото на 2017 ще стартира изграждането и на втория участък (етап 2) към Овча Купел и кв. Горна баня. През лятото на 2016 година беше открита нова станция от МД2 и така станциите по втория диаметър наброяват 13.

---

---

---

Електрически транспорт - Дружества:

Първото дружество управляващо Електротранспорта в София е френското дружество "Марсилия" и белгийското дружество "Електрически трамваи". През 1916 година Столична община започва процедура по отнемане на експлоатацията на трамваите от белгийското и френско дружество. Окончателното прехвърляне на предприятието продължава до 18.02.1927 година. По решение на Столична община от 1916 година предприятието се обособява като Дирекция на трамваите и осветлението (ДТО) с два отдела "Трамваи" и "Осветление", начело с директор и началници на двата отдела. През 1927 година отдел "Трамваи" се разделя на още две отделения "Движение" и "Техническа работилница". Тази форма на управление се запазва до края на 1948 година, когато отдел "Осветление" се отделя. Като към Столична община се създава стопанско предприятие (СП) "Софийски градски пътнически транспорт" - трамваи, тролейбуси и автобуси. През 1952 година дружеството се разделя на две предприятия: СП "Софийски автотранспорт" и СП "Софийски градски електротранспорт". През 1956 година дейността по ремонта на трамваите и тролейбусите се поема от дружеството СП СГЕ. През 1959 година експлоатационните предприятия се обединяват под наименованието СП "Градски пътнически транспорт". На 01.07.1964 г. "Електротранспорт" се обособява като 1 клон на СП "Градски транспорт". От 01.07.1987 година СП "Електротранспорт" се разделя на 5 предприятия (Трамваен транспорт, Тролейбусен транспорт, Трансенерго, Трансремонтстрой и Въжени линии). След 1989 година Завод за Трамваи в София (Трамкар) става фирма, която е управлявана от СП "Електротранспорт". На 19.05.1998 година дружеството за пореден път се преобразува и се създава Столичната Компания за Градски Транспорт с поделение Електротранспорт ЕАД. Като от 08.12.1999 година Електротранспорт сава самостоятелно акционерно дружество управляващо трамвайния и тролейбусен транспорт. През декември 2002 г. се обособява като самостоятелно ЕАД "Столичен Електротранспорт". През ноември 2008г. фирма „Трамкар”ЕАД се влива в състава на „Столичен Електротранспорт” ЕАД. Следващата голяма промяна се случва на 02.02.2009 г. като дружество "Паркинги и гаражи" ЕООД се влива в "СКГТ-София" ЕООД. Името на новото дружество става "Център за Градска мобилност" ЕООД.